Как загубих девствеността си!
Бях в Planet на кафе с приятелки. Отивах към тоалетната, когато пътьом, минавайки край бара, ме заговори хубав мъж, който си пийваше сам самичък. В мига, в който чух гласа му /английска реч междувпрочем/, знаех, че го харесвам.
Беше висок, едър, мускулест, с пъстри очи, невероятно секси, около трийсетака, т.е около и над 10 години по-голям от мен /бях само на 17, ако трябва да съм точна/.
Страшно ме възбуждаше чуждият език. Оказа се, че не е от Острова, беше турчин, бизнесмен, част от бизнеса му се развивал на наша територия.
На следващия ден бяхме заедно за ранна вечеря. След това продължихме да се виждаме, когато идваше в България. Не след дълго знаех, че страшно много го желая чисто физически и ми харесваше идеята, че няма начин да сме заедно принципно и завинаги.
Направихме го! Без кръв, истерии или сцени, но да си призная болеше ужасно. Спирахме, пийвахме водка /по много мъничко/, аз дори се понапих лекичко и така довършихме започнатото.
Връзката ни не продължи прекомерно, не успях, за добро или за лошо да се влюбя. Общите ни преживявания продължиха само през още няколкото негови визити в страната… после… после аз се пренасочих към друг обект.
Този вече не представляваше интерес. Може да е странно, но го усещах като нещо, изпълнило функцията си и вече не съвсем нужно. Съжалявам, т.е. не съжалявам.
Беше висок, едър, мускулест, с пъстри очи, невероятно секси, около трийсетака, т.е около и над 10 години по-голям от мен /бях само на 17, ако трябва да съм точна/.
Страшно ме възбуждаше чуждият език. Оказа се, че не е от Острова, беше турчин, бизнесмен, част от бизнеса му се развивал на наша територия.
На следващия ден бяхме заедно за ранна вечеря. След това продължихме да се виждаме, когато идваше в България. Не след дълго знаех, че страшно много го желая чисто физически и ми харесваше идеята, че няма начин да сме заедно принципно и завинаги.
Направихме го! Без кръв, истерии или сцени, но да си призная болеше ужасно. Спирахме, пийвахме водка /по много мъничко/, аз дори се понапих лекичко и така довършихме започнатото.
Връзката ни не продължи прекомерно, не успях, за добро или за лошо да се влюбя. Общите ни преживявания продължиха само през още няколкото негови визити в страната… после… после аз се пренасочих към друг обект.
Този вече не представляваше интерес. Може да е странно, но го усещах като нещо, изпълнило функцията си и вече не съвсем нужно. Съжалявам, т.е. не съжалявам.
Добавено на: 2010-08-30
7711Само регистрирани потребители могат да коментират!