Top Igri Org | seegame.me | edograma.net | qkifilmi.com | edograma.org | onlaynfilmi.com | sdiva.net | chessko.net | seeadd.net
игри, igri
 
 
ДА ПРИУЧВАМЕ ЛИ ДЕЦАТА НА РЕД И ЧИСТОТА


Голямата мечта на всички родители е детето им да бъде грижливо, чистоплътно, умно, да поддържа ред навсякъде. До две-три години на децата им е интересно сами да си прибират играчките, да помагат на мама да слага масата.

Понякога молят дори да измият съдовете и да пуснат прахосмукачката. Към четвъртата година обикновено детският ентусиазъм преминава и тогава започват трудностите, които продължават почти докато детето не напусне родителското гнездо и не започне самостоятелен живот. А как ще се справя нататък, това вече си е негова работа. Обикновено децата все пак се справят със задачата да излизат на улицата чисти и спретнати. Тогава си струва да се замислим трябва ли да се боим, да се тревожим и да се мъчим да приучваме децата си към чистота и ред, докато са още малки?

Никой не спори, че приучването към ред и чистота е нещо важно и е по-добре тези навици да се създават от ранно детство. Ние, родителите, често сме виновни за това, че детето престава да поддържа ред около себе си и да чисти. Спомнете си как то с неумели ръчички се опитва да натъпче всички играчки в шкафчето, а те непослушно се изсипват отново навън. На нас ни омръзва да гледаме тази неравна битка и се втурваме към него с думите: “Остави, аз ще ги прибера”. Такива неща е имало във всяко семейство, нали? Защо тогава се оплаквате, че по-късно детето не се научава да прибира?

Разберете - ние сами правим децата си мързеливи и непрекъснато ги заливаме с фрази като “Не пипай!”, “Остави, тази работа не е за теб”, “Не се пречкай!”, “Рано ти е още!” и други подобни. След това детето свиква да разчита на другите за чистенето и ние се опитваме да започнем да “го възпитаваме” с други фрази, като “Върви да изчистиш стаята си”, “Длъжна си да поддържаш ред!”, “Нищо не умееш да правиш!”, “Всичко разваляш!”, “Колко си несръчен” и т.н. Ние, възрастните, сме непоследователни.

Има, разбира се, и някои тайни и правила, чието спазване може да ни избави от риска да отвикнем детето от отговорност към реда и чистотата.

ПРАВИЛО ПЪРВО. Помагайте на детето: “Едното кубче ще сложа аз, а другото - ти. Донеси ми онова жълтото, а след това – зеленото.”

ПРАВИЛО ВТОРО. Винаги хвалете детето за свършената работа. И в никакъв случай пред очите му не премивайте лошо измитата чиния, не бършете след него и най-важното - не се надсмивайте над неговата несръчност и неловкост, дори и ако е счупило някоя чаша или чиния.

На всеки се случва!

ПРАВИЛО ТРЕТО. По време на големите чистения включете детето с някаква дребна дейност, която то само да избере - да избърше праха например или да подреди собствените си книжки. Подчертайте, че без неговата помощ вие не бихте се справили. На него ще му стане много приятно.

ПРАВИЛО ЧЕТВЪРТО. Можете да се опитате да чистите дома на фона на музика. Дори рутинната работа става по-приятна, докато слушате нещо приятно. Така чистенето ще се превърне в нещо не толкова досадно. Ако имате възможност, постарайте се детето ви да има собствена стая или поне свое ъгълче, на което да бъде стопанин. Ако то си има свое кътче, дори без настояването на възрастните ще се опитва да го направи красиво и уютно - при условие, че вижда същото в цялата останала територия на дома. Установете правилото детето да играе на своето място, а не в кухнята, хола или спалнята на родителите. Тогава на него ще му е по-лесно да прибира.

ПРАВИЛО ПЕТО. Поверете на детето някаква конкретна работа, за която да отговаря - например да полива цветята, или да бърше праха по лавицата с книжките си.

Ако трябва да бъдем честни, у детето все пак е заложено желанието да създава хаос, а не да прибира, и това трябва да знаят по-педантичните родители, за които сега няма да говорим. Желанието да се живее в ред и чистота все пак е представа на възрастните.

Ако говорим за подрастващите, също не бива да се паникьосвате, когато опитващото се да бъде възрастно дете не иска да изпълнява вашите изисквания по отношение на чистотата. Може би точно в този момент то се намира в периода, когато търси само себе си, своята независимост от роднините си. С тийнейджъра се разберете, че трябва да прибира сам и да изпълнява основните изисквания на семейството към местата за общо ползване - кухнята, банята, тоалетната и хола.

В неговата стая можете да го оставите да живее, както си иска. Взискателността ви, дори и справедлива, няма да подобри положението, а само ще напрегне отношенията ви.

По-добре е да го накарате да кани в стаята си гости. Един неодобрителен поглед от страна на съученик или приятел може да промени положението значително по-бързо от многомесечните усилия и упреци на родителите.

Или може би за известно време трябва да се примирите. Неотдавна прочетох един роман, в който имаше следната сцена: “Когато влизам в стаята на дъщеря си, сякаш попадам в гардероб, защото всичките й дрехи лежат на пода. Тя твърди, че в този хаос има строг ред и тя, лежейки на кревата, избира каквото й е необходимо. На самото легло е козметиката й, обелките от ябълки и раздраната изтривалка. Под кревата се намират джинсите ми, любимата ми бяла риза, книгата “Всичко за секса” и кори от портокал...” Нима това не е обикновена картинка, позната на почти всички?

Независимо от това между дъщерята и майката има прекрасни отношения.

Те се разбират, подкрепят се, общуват помежду си с лека ирония и пускат безобидни шеги една към друга. С една дума те са истински приятелки. А за какво друго би могъл да мечтае един родител?
Добавено на: 2010-09-02
Разглеждания 1834
Само регистрирани потребители могат да коментират!
Всички права запазени © Онлайн кафене. Designed by Own design