Имате ли чувството за хумор?
Не го виждаш, не го чуваш, а може да ти потекат сълзи заради него. Що е то? Не, не е Батман с шапка невидимка. За чувството за хумор говоря (пиша). Онова нещо, което не се купува от магазина, нито се полива, за да порасне. И въпреки това има толкова осезаемо въздействие, че може да ти докара усмивка до ушите, бръчици около очите, конвулсии в стомаха и така чак до сълзите.
От гледна точка на еволюцията чувството за хумор е допълнение към съзнанието. Отбелязва го още Дарвин през 1872 г. в книгата „Изразяване на емоциите при човека и животните”. В текста се споменава за чувство за хумор и при маймуните. Често котките, кучетата и свраките също правят неща с цел шега или игра. В миналото хората са общували в рамките на групата си и посредством смеха. С него те са изразявали одобрението и положителните си емоции.
Чувството за хумор е способността на човек да вижда смешното във всяка една ситуация, предмет, явление и т.н. Проявява се под формата на хумористични коментари, шеги, държание, което предизвиква смях у околните. От биологична гледна точка чувството за хумор е защитен механизъм, подобен на амнезията. Щеше да е много приятно, ако учените бяха измислили тест, който да определя наличието на чувство за хумор. Тогава това качество спокойно можеше да се записва не само в обявите за запознанства, но и в мотивационните писма при кандидатстване за работа. За съжаление, такъв лакмус няма. Причината е, че никой не знае какво да търси – хормони, бели и червени кръвни телца, инсулин, и други странни нещица из човешкото тяло, които определят да има ли този индивид чувство за хумор или не.
По принцип чувството за хумор е вродено. Но възпитаването му не е невъзможно. В ранна детска възраст то може да се развива под влиянието на околната среда. Окуражаването на децата да измислят смешки и да ги разказват по забавен начин може да им помогне да развият още от малки чувството си за хумор. То зависи и има различни проявления според нивото на образование, културата, религията, интереси и др. Детските шеги често изглеждат безсмислени на възрастните, но пък самите деца се заливат от кикот. Възрастните също могат да освежат чувството си за хумор, като наблюдават и попиват различните прояви на такова около тях самите. Понякога то просто си дреме, дълбоко завито под дебелия юрган от страх или комплекси. Всъщност е нужно само малко окуражаване, за да разцъфне в пълната си сила.
Четене на нови вицове. Има такива моменти, в които с мъка успявате да изсмучете от пръстите си някоя смешка или виц, а на други хора е достатъчна една подхвърлена в пространството дума, за да се сетят за поредица от супер забавни истории. Вероятността и вие да си спомните такава е по-голяма, ако сте я прочели или чули наскоро. Още по-полезно е, ако четете и се опитвате да помните афоризми и мъдри мисли. Тях може да вмъкнете във всеки разговор. Чувството за хумор е предимно асоциативно мислене и като всяко мислене може да се тренира.
Опитайте да вземете някакъв предмет и да го асоциирате с нещо смешно – в рима, стихче, с име на приятел или негово качество. С чувството за хумор се живее постоянно и се открива във всяка заобикаляща ни ситуация, предмет и отношения. За да успеете да се пошегувате с другите, трябва първо да можете да се шегувате със себе си. Затова автоиронията е много важна. Чувството за хумор трябва да има ежедневни проявление. Не може у дома, насаме, да сте тъжни, отчаяни и депресирани, а навън, с приятели си да очаквате да сте душата на компанията. Тренирайте скоростта на реакцията си. Ние, българите, имаме една много хубава поговорка – „Малко акъл, но навреме”. С чувството за хумор е същото. Изстрелването на точната фраза в точното време гарантира много добро настроение. И да се сетите колко умно сте могли да отговорите на някого, след като вече сте се разделили – няма смисъл. Добавяйте емоция в гласа си, когато разказвате. И най-добрата шега може да бъде опропастена, ако е разказана монотонно или с многократни прекъсвания „Как беше сега?!”. Разширете речника си. Измисляйте си нови думи. Като малки се кискахме безспир всеки път, когато някой кажеше „звездотъркаляща се бахарибадуба”. Все още не знам кое й беше смешното на бахарибадубата - така и не я срещнах. Но самото съчетание на звуците е някак весело. Смейте се на чуждите шеги. Дори да не ви е смешно, поне се усмихнете леко. Хората без чувство за хумор често са считани за особени и глупави, ако не успяват да разберат смешно в случка, която се разказва и разсмива всички на масата.
Отсъствието на чувство за хумор води до оформянето на по-праволинеен и скучен характер. Често такива хората имат проблеми със социалната адаптация. У хората с аутизъм, синдром на Аспергер или различни умствени увреждания се наблюдават крайности по отношение на чувството за хумор – или пълна липса, или странна форма на проява. Някои аутисти, например, имат много добре развито персонално чувство за хумор, но не могат да разберат широко използвани в обществото шеги.
Основното доказателствата, че наистина сме живи, не е нито сексът, нито божественият вкус на шоколада, а именно емоцията. Един от най-приятните начини за нейното изразяване е смехът. Благодарение на чувството за хумор можем да се справим по-лесно с физическата болка, с трудностите от ежедневието, да намерим повече приятели, да развеселим някого и винаги да сме в добро настроение.
Добавено на: 2010-08-30
4899Само регистрирани потребители могат да коментират!